Синя енергия от реки, морета и океани - естествени източници на енергия.

Всяко морско (океанско) течение носи кинетична енергия на движещата се вода. Големи количества водни маси, които периодично се издигат и спускат, носят огромна енергия. Още по-голям е потенциалът на речните и морските течения, които преместват непрекъснато колосални количества водни маси. През последните 30-40 години бе направен голям напредък в производството на електричество от морските вълни. В момента работят няколко морски електроцентрали с мощност от няколко стотин киловата.
Първата масово внедрена технология през шестдесетте години на миналия ве, е чрез баражиране на приливите и отливите. В стените на баражите се монтират булбови турбини, които технологично са близки до известните от конвенционалните ВЕЦ Каплан - турбини. Общата енергия на вълните, разбиващи се по крайбрежията на земята е изчислена на 2 до 3 милиона мегавата, като енергията на вълните може да бъде средно 65 мегавата на миля от крайбрежието.
Енергийната реализация на водната кинетична енергия не изисква никакви баражи, заварявания и водосборни съоръжения. С това се избягват всички екологични проблеми, свързани с тяхното строителство и експлоатация. Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в морета, реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони.

Океанска енергия

Приливните и отливните вълни имат много голям енергиен потенциал. Движението на океанските маси при приливите и отливите е причинено от гравитационното взаимодействие между Земята и Луната. Два са основните вида електроцентрали на морските вълни. Единият е брегови електростанции, използващи енергията на прибойните вълни, а другият е електроцентрали изцяло или полупотопени в морето, в близост до брега. Океанската енергия се състои от два типа енергия: термална енергия, идваща от топлината на слънцето и механичната енергия, идваща от вълните и енергия на приливите и отливите. Океаните покриват над 70 % от повърхността на земята, правейки ги най-големите колектори на слънчева енергия. Слънцето затопля повърхностните води повече от колкото дълбоките океански води и тази температурна разлика съхранява термална енергия. Термалната водна енергия има много приложения, в това число и за генериране на електрическа енергия. Има три типа електропреубразователни системи - със затворен цикъл, с отворен цикъл и хибридни.

Термална енергия:

Системите със затворен цикъл използват топлината на океана. Изпаренията се разширяват и въртят турбините. Турбината от своя страна активира генератора, който произвежда електроенергия. Системите със затворен цикъл всъщност нагряват морската вода при ниско налягане. Това произвежда пара, която минава през турбина/ генератор. Механичната енергия на океана е доста по различна от термалната му енергия. Въпреки, че слънцето има влияние върху всички дейности на океана, приливите и отливите са причинени от гравитационната сила на Луната, а вълните са причинени главно от вятъра. Язовирите обикновено се използват, за да конвертират приливната и отливна енергия в електричество, насочвайки водата през турбините, които активират генератор. За конвертиране на енергия от вълни се използват три основни системи: канални системи, които насочват водата в резервоари; плувни системи, които движат хидравлични помпи; люлеещи се водно колонни системи, които използват вълните, за да компресират въздух в контейнер. Механичната енергия, която се получава от тези системи или директно активира генератор или се предава за задвижване на генератор. Хибридните системи използват и двата начина за преобразуване на водната енергия.
Принципите за улавяне приливите и отливите, традиционно включват издигането на преградна стена на отвора на приливно отливен басейн. Преградна стена има шлюз, който се отваря, за да позволи на прилива да потече в басейна, след това шлюзът се затваря, а когато морското равнище падне, хидротехнологиите могат да бъдат използвани, за да генерират електричеството. Енергийният потенциал е висок. Най-голямата станция "La Rance" в Франция генерира 240 мегавата мощност. Съществува един въпрос за решаване – екологичния проблем, който може да възникне в този вид системи за генериране на енергия, заради намалената циркулация на водата и образуването на тиня в приливните басейни.

Проблеми, засягащи околната среда и тяхното решаване.

Днешните хидротехнологии, могат да причинят нежелан екологичния проблем, като нараняване и смъртност на рибата, преминаваща през турбините, както и влошаване качеството на водата. Разработват се различни турбини и техники за разрешаване на тези проблеми, които са в хармония и съобразени с околната среда.•    Преминаване на рибата – Рибните популации могат да бъдат наранени, ако рибата не може да мигрира до размножителните си места. Преминаването на рибата може да бъде подпомогнато чрез отклоняването и от турбинните.
•    Качество на водата – Хидроенергийните станции могат да причинят нива на ниско съдържание на кислород във водата, проблем, който се решава, чрез различни аеробни техники.
•    Ниско ниво на водата – Поддържането на ниско ниво на водата след хидроенергийната станцията също е критично за животинския и растителен свят в околната среда.
•    Водни турбини, съобразени с околната среда – Природосъобразни турбини подпомагат намаляване рибната смъртност и повишаване качеството на водата, чрез поддържане висока концентрацията на кислорода.